РАЗРЍПВАМ СЕ, -аш се, несв.; разрѝпам се, -аш се, св., непрех. Диал. Започвам да рипам, да скачам силно, енергично, многократно; разскачвам се, разигравам се. Ганчо .. наду кавала на ръченица, .. Момчетата се разрипаха по зелената морава. Ц. Гинчев, ГК, 95. Понякога се случваше да го закачи с тоягата по опашката. Тогава магарето се разрипваше, почваше да скача, да рита, да бяга. Елин Пелин, ПР, 47-48. Върху всеки ездач наваляха по двама-трима [мечоци] наведнъж. Конете се изплашиха, разрипаха се, зацвилиха. О. Василев, ЗЗ, 54. Откога го изслушаха това магаре другите магарета, сите бяха го похвалили, .. Бяха се разскачали, бяха се разрипали. Нар. прик., СбНУ ХІV, 124.